Не позволявам да бягаш от мене.
Това не е решение.
На двама.
Кажи ми, че са те заставили.
Че си нямал друг избор.
Не се разделят влюбени чрез бягство,
а с думи и жестове.
Разделите
са все по разни гари
все с последния влак на перона.
Не позволявам да чезнеш от мене –
ти си навсякъде във въздуха:
шофьорът на всяка кола,
гостът зад всяка врата,
ароматът на всяка липа…
А морето и плажът са голи,
не стават за криене – помнят
точно къде са те видели.
Не е за мене твойто заличаване,
то показва твоята слабост
и че очите ти могат да свикнат
със свят, без моята усмивка в него.
Не ме обричай на очакване,
мола те,
не избирай да те няма,
моля те,
за да звънят отново камбаните…
…просто идвай при мене понякога…
© Павлина Ненова Всички права запазени