3.03.2013 г., 12:12 ч.

(Не)празнично 

  Поезия » Друга
5.0 / 10
516 0 8
Живеем както можем
инфарктно и нелепо.
Настръхнала е кожата
на времето свирепо.
Душите си въстанали
наивно носим в шепа.
И съдници сме станали
без ничия подкрепа.
По пътя на мечтите си
жестоко обосяхме.
Тревогата в очите си
във сънища посяхме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
  • И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...
  • Стая, две картини. Отляво аз, отдясно ти. И слънцето с лъчи изгаря, разливат се отронени сълзи. А ня...
  • ПРОЩАЛНО (На баща ми 1927 – 3.08.2016) Тъмно стана отвън, притаено. Люшна немощно пламък свещта от д...

Още произведения »