29.10.2016 г., 0:56 ч.
Не претендирам другите да ме разбират...
Не искам смъртта от любов да се забави
и да се срещне с душата ми, потънала в пепел...
Не искам мечтите ми да се разбият на парченца
нито сянката на миналото ми да ги прегърне и спре...
Не искам реализмът да ме изненада, той е лъжа...
само в същината на романтизма са истинските неща...
Не искам страховете ми да се договорят със сигурности,
искам само топлината на любовта, само един да ме разбира...
© Сами Валентинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Едно браво от мен и добре дошла!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Запали камината в мен, не ме интересува студа.
Попей ми песен, как ти мина деня.
Аз те чакам и мъката ти ще поема с топлина.
Аз ше ти разкажа моята в светлия ти поглед.
Ето това е истински важното! Тези малки неща. Някой да те разбира, някой да те чака, да те обича...толкова романтично, но само това в края на деня, в началото, в средата, когато и да е, е реално. По реално от студа от болката, а да не говорим за гордостта, сигурността, за всички предразсъдъци и материални неща... А именно тази топлина е и истинската гордост, сигурност...
Така разбирам лирическата и авторката...