dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
5.07.2011 г., 21:16 ч.

(Не)Прилично ли(ри)чно самочувствие 

  Поезия » Друга
1190 0 11

 

 

Виждаш ли,

това е твърде странно чувство –

да си на поглед разстояние и да не виждаш.

Да предусещаш захарта по устните,

а карамелът да е нанагорно трижди.

Знаеш ли,

това е също като парадокса

да ти посеят мрак, а да пожънеш искри.

Да си на мястото на кислород в двуокис

до въглерод. Токсин, без да го искаш.

Надявам се,

не ти е твърде странна мисъл,

че ще простя на лошото устата.

Естествено ми е – по гъливерски в ниското

не се сече и с дъх тревата.

Не се сърди,

това е твърде странно чувство –

да си прашинката в око и да прощаваш.

Объркано. Да, странно е.

Но мое. И изкуство.

И да се мразя, че те няма(м)?

Не, не става.

 

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • жесток!
  • ^^^!
  • "да ти посеят мрак, а да пожънеш искри."
    ами " да ти посеят мрак, а ти искри да жънеш" - така, мисля звучи по - добре, Даре!
    Да странно чувство " да си прашинката в око и да прощаваш." !
    Категоричността на финала е убийствен!
  • виждам...и ти си в поредния катарзис...
  • !!!
  • Виждаш ли..,надявам се..,че знаеш..,
    колко гъливерски висока си!
    Изкуството наистина е твое,Дарина!

    Поздравления!
  • "...да си на поглед разстояние и да не виждаш."
    О, случва се сигурно на всеки...а и за останалото си права, но...който те харесва, ще те приеме такава, каквато си! но пък за
    "И да се мразя, че те няма(м)?
    Не, не става.", си категорична и ..ми допада...много!! Близък до себе си почувствах този стих!
  • Оригинална си. Грабваш още със заглавието, а и самият текст не отстъпва по нищо.
  • !!!
  • Браво, Дар!
    Многопластово и много близко!
  • Неприлично добра си.
    Изненада ме тук.
Предложения
: ??:??