Не разбрах
С твойте думи ми каза „Върви си“
Написа ги, а после ми рече“ Върни се“
Как да повярвам, много болеше.
Когато си слаб, всеки ти удря шамари.
Забравя за теб! После пак се връща.
Цели се право в сърцето.
Знае къде и как да удари.
Удря жестоко где как свари.
Уж, като приятел те прегръща.
Кълне се във вярност.
После пак гръб ти обръща.
Плюе по теб без жал.
По празници се чувстваш забравен.
Сърцето угнетено ти мълчи.
Чакаш, някой пак да те потърси.
Няма кой разбери.
Задавам си отчаяни въпроси.
Има ли приятелство защото,
уж подава ти ръка, предлага ти опора
и пак те оставя сама.
До скоро неразделни бяхме.
Сега сочи ме с пръст
и ми се присмива.
Чрез думи умело се прикрива.
Между старите приятели,
остана само една лъжа.
Защото никой не те обича.
Разбрах на хората просто не им пука.
© С. П. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря!
-
Любовта върви ръка за ръка с хората, каквито са хората, такава е и тя, индивидуално за всеки има различно отношение, но по скоро в днешно време никой сякаш не я разбира, защото не я разбира истински, не я чувства, тук, в сърцето си, или просто станаха рядко тези хора които обичат истински. Любовта в живота е като свеща, докато не я угасиш до тогава ще грее, поздравления за този стих, много е хубав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
