Не се научих да щадя душата си,
от грешките ѝ да си шия наметало
и да зазиждам в мрамора тъгата си,
недосегаема в мълчанието бяло.
Не се опитвах да съм мъдра сова.
Със себе си единствено съм спорила.
И не налях на никого отрова.
Сърцето си широко бях отворила.
Не се боях от хорското одумване.
Играх хора наравно с таласъмите.
Прегръщах нечие красиво хрумване.
Не чаках пак да разцъфтят налъмите. ...