laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
24.09.2017 г., 0:44 ч.  

Не се научих... 

  Поезия » Друга
577 5 7

Не  се научих да щадя душата си,

от грешките ѝ да си шия наметало

и да зазиждам в мрамора тъгата си,

недосегаема в мълчанието бяло.

 

Не се опитвах да съм мъдра  сова.

Със себе си  единствено съм спорила.

И не налях на никого отрова.

Сърцето си широко бях отворила.

 

Не се боях от хорското одумване.

Играх хора наравно с таласъмите.

Прегръщах нечие красиво хрумване.

Не чаках пак да разцъфтят налъмите.

 

И не можах да свикна с чужди горести.

С приятели съм плакала до съмнало –

тешила съм нещастия и болести,

сърце, от прединфарктен писък гръмнало.

 

Сега е късно... Не, не се разкайвам!

Звезди не съм мечтала, нито слава...

Пред злобни подлеци да се спотайвам

не се научих... Просто съм такава!

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??