Не се опитвай да ме променяш,
не ми слагай белезници от думи,
по-луда съм и от най-лудия вятър,
ще си тръгна и няма да ме намериш.
В мен бушуват всички морета,
разлюляват се планините,
тежко въздишат полета
и фучат ветрове сърдити.
Меря пътища с бързи крачки
с мечта за заветния връх.
Тръгвай с мен, ако искаш да бъдеш
в моя сън и в най-дръзкия стих.
© Людмила Игнатова Всички права запазени
с обич, Людмила.