Не се повтарят мигове измолени
и няма връщане от дълъг път...
Остават само бродещите спомени
да стенат тихо в парещата гръд.
И раните, до болка незараснали,
напомнят за обречени неща...
Надеждите звездици са угаснали,
мечтите са увeхнали цветя.
Навярно някъде отвъд пределите
на святата измъчена душа
възкръсва след поредното разпятие
нетленна и невинна - Любовта...
© Вилдан Сефер Всички права запазени