Тежиш, живот, по-груб си и от камък,
и от пелина по-горчив си станал...
Не носиш нищо светло. Не прощаваш.
Объркал си се нещо, предполагам.
Намусено в очите ми се взираш,
навярно си очаквал, че ще прося...
Не се предавам, още имам сили,
щом трябва - като бреме ще те нося.
© Теодора Симеонова Всички права запазени