Обръщам се назад, към теб.

Поглеждам през мътния ти силует.

Лъжец си, знам това.

Не мога да живея така.

Гледаш ме в очите,

ръцете ти треперят.

Не спират молбите –

посягаш към мене.

Пр. (Сама съм.)

Не ме оставяй тук!

(Тъжна съм.)

Не искам друг!

(Душата ми кърви)

Живота ми върни!

(Трябва да си вървиш.)

Чувствата остави.

(Губиш се.)

Потъваш в мрака.

(Закъсняваш.)

Не мога повече да чакам.

Дори да ме забравиш,

аз винаги до теб ще стоя.

Дори да не ме обичаш,

Ще намеря начин да те спася

Остани, моля те да ми простиш

Дори отново да ме нараниш.

Лъжовен е светът ти, прегръдките ти.

Скъпи, вървя по стъпките ти.

Бягаш към мен, а се отдалечаваш.

Губиш ме, но на момента се наслаждаваш.

Плачеш, ала сълзите пресъхват.

Място на следващата ти любов отстъпват.

Пр. …

(Не се завръщай.)

Никога вече!

(Не се завръщай.)

Времето изтече.