Не си удавница, Любов! Не си...
В безличен океан не си безкрила.
Не те потапят в самота сълзù,
защото ти си непокорна сила.
Край тебе змийски злобата пълзи,
но ти оставаш истинска и мила.
И чума днес не ще те покоси,
че вяра нежността ти е покрила.
Усмихнато посрещай ден и нощ.
Живота насърчавай чуднослова.
Проклятие и горест губят мощ
и се загърчват в своята отрова.
Тържествена си, о Любов - и ти
над ада ни прекрасна полети!
© Асенчо Грудев Всички права запазени