Когато пак сама останеш,

недей към мен се връща...

като утешителна награда.

Когато всички те напуснат,

недей при мен да идваш...

огорчена от вкуса на самотата.

Когато и себе си в мрежите си оплетеш,

недей смирено от мен да искаш

поредна съживяваща те прошка.

Когато във лъжите се загубиш,

недей очаква мен...

аз да те спасявам.

Когато топлината на света угасне,

недей във мен... в моя свят нахлува.

Твоят образ вече сянка е, не е възможно да се стопли!