24.11.2007 г., 11:15 ч.

Не спира... 

  Поезия » Друга
1165 0 22

Защо ли плодовете забранени
толкоз  сладки  са,
когато  искам
да се  уединя?!
И чувствата неизживяни -
толкоз нежни?!
Стремеж
към мимолетие ли е
това,
което ме привлича?
Разпада  се
със сили центробежни
то -
в мига,
когато
го
поискам...
За  бъдно съвършенство
моето сърце  копнее -
ала
страстта

във  бездна  от миражи


ме повлича...
В екстаз.
Без глас,
душата ми 

тъгува,

но  винаги -
във  мен остава

мъничка  искра...
Една играчка детска,
с въртящата се отгоре балеринка,

която -
в свойта приказна мелодия -

не спира

и не спира


да  танцува.

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • във мен остава
    мъничка искра...

    !!! Тя огрява...
  • Отровните плодове никой не ги забранява, но ги искат само злодеите, а само най-сладките са забранени, защото не стигат за всички, но всички ги искаме, за да бъдем човеци. Остава ни само чистата искрица, която трябва да пазим от пресищане. Поздрав!!!
  • Благодаря ви -за милите думи и за мъничката капчица катран , която някой анонимно е сложил в оценяването...
    Вдъхновение за всички ви!!!
  • Прочетох голяма част от последните ти стихове (някои бях чела) и съм без думи пред таланта ти...!!!
    Продължавай да ни радваш!
  • Прекрасен стих!Дано малките искрици никога не угасват-не са ли те именно жаждата за живот?
    Поздрави!
  • Врабчо и аз се питам това, ама...
    Нали съм казвала, колко много харесвам творбите ти!
  • Благодаря ви , приятели мои!!!
  • Поздрав и прегръдка!!!
  • Браво, Врабчо! Радвам се, че се отбих макар и със закъснение! Поздрави!!!
  • Врабчо, браво на тебе!!!
    Прегръдка!
  • И аз ви благодаря,
    че дойдохте - да се видим...
  • Благодаря за танца!
  • Здравей, нежност!
    Просто исках да ти се усмихна!
  • Щастлив съм, че се отбихте!
  • Поздравления, Кире!!!
  • Хубав стих!
  • Хубав стих!
  • "Стремеж
    към мимолетие ли е
    това,
    което ме привлича?"

    А може би, като вечност!
    Поздрав, Врабчо!

  • Стихът ти ме накара да се замисля,не и ли казаното от теб заложено във всеки от нас.Забранитите плодове,стремеж към недоизживяното и мимолетното.Явно завинаги в нас остава детското.
    Прегръщам те за поредния докосващ ме стих!
  • Благодаря ти за искричката, която
    и мен огрява и пали!!!
    Прибирам го в сърцето си този стих!!!!
  • Неизживяни чувства,копнеж,екстаз...И да не гасне мъничката искра!Поздравления за докосващия стих!
  • ...И срещу нея храбрият оловен войник
    нежната си обич все сънува...и сънува...
    Прескрасно е да се докосваш до
    приказната красота и бленуваното съвършенство.
    С много обич за теб и мъничката искра, която винаги остава.
Предложения
: ??:??