Разпитай ме какво съм преживяла,
обичала ли съм поне веднъж,
живяла съм живота си, за жалост,
ранена бях, виновникът е мъж!
Разпитай ме дали съм се предала,
след гвоздеи, забити на посоки,
ще кажа, че в живота съм се смяла
над своите неволи най-жестоки.
Разпитай ме защо съм закопняла
за обич, но със свила раменете,
каква съм днес, защо съм посивяла,
любовите ми скършиха ръцете.
Разпитай ме защо държа патрон,
та аз самата съм ранена птица,
превърнала съм се в плачевен стон
сега ме виж - не ставам за обичане!
© Виктория Тасева Всички права запазени