29.04.2020 г., 4:25 ч.

Не стига ли? 

  Поезия » Любовна
858 1 0

Защо ме гледаш така?

Не ме ли гледаше с тези очи,

когато ме лъжеше нагло,

че искаш да бъдеш със мен?

 

Защо ми протягаш ръка?

Молиш за прошка, защо?

Нима не бе я протегнал пак нея,

когато ми каза: „Не се получава…”

 

Играеш си със сърцето ми.

Добре знаеш, че няма да издържи дълго.

В един хубав ден

ще спре тихомълком…

 

Всичко е загубено!

Не искам да ти преча.

Не искам да ти се натрапвам.

Стига вече!

 

„Тръгвай си!

Ще оцелея!”

Думи, изречени с стон.

Думи тежки, но уви – лъжовни.

 

Не мога да ги изрека.

Сетивата не ме слушат.

Продължавай своята игра,

можеш още да ме лъжеш!

© Светлана Тимофеева Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1367 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??