Не съм лазурният вятър
на юнските ти нощи.
Аз съм тихият дъждец,
който събужда
есента.
Не съм страстта,
която можеш да откраднеш.
Аз съм думите,
на чието дъно
се ражда мълчанието.
Аз съм онази мярка,
с която можеш
да премериш
всяко умиране.
Като при хората.
© Янко Всички права запазени