На болката оставащото време
съм аз сега. Правата му отнех!
То вярата опитва да ми вземе.
И твърдата глава. Но без успех.
Нозе си имам, а с писалки ходя.
Запънах се в трахеята на времето.
Виж, Колчо със бастунчето ти водя
да знаеш откъде ти тръгва семето.
На проход съм разкъсаното знаме,
попила от кръвта на трите цвята.
От бялото в косите ми не дреме,
защото с макове цъфти Земята. ...