Не съм те докосвал и с цвете дори V и VI
V
Не съм те аз докосвал дори със стръкче цвете,
от обич, за прегръдка разтварях си ръцете.
В живота ни съвместен не съм изневерявал...
И лошите ти думи с любов съм опрощавал.
И питам се защо ли настъпи в теб промяна:
"Не те обичам вече – извика тя в закана. –
Ни тука на земята, ни горе на небето."
От тези тежки думи прониза ме в сърцето!
Книжарницата твоя не знам защо сънувам...
От сънища кошмарни аз много се страхувам...
Дали пък тука не е незнайна тайна скрита...
съзнанието мое опитва да разплита!
Сънувам я разбита, с прозорци потрошени...
Какво ли означават ревизии, промени!
И тъй като за нея случайно дума стана –
днес тя е магазин за хляб, масло, сметана...
Животът ми във брака отмина безвъзвратно.
Не мога да го върна пак времето обратно...
и твоята пътека обрасна със тревата...
днес твоя дух витае далече в необята..
* * *
Задържах те пленена край мене на Земята,
но днес освободена на теб ти е душата.
По новата пътека пътуваш невидима –
избра си я самичка. На добър час, любима!
VI
Свободна от окови и моята душа е...
Днес пътищата нови за мене Бог чертае.
Годините отлитат... и време не остава...
сърцето те не питат – съдбата тук решава.
Робувах безразсъдно на ревност, на вината...
Към Истина и Правда ме води свободата...
С такива Божи дари, с жената от мечтите –
към щастие и радост ми сочат път звездите!
Край
25 март 2013,
23,45 часът, Понеделник
Ред.: 17,10 ч., 30 май 2019
("Любов, любов" – 1 т. на "Влюбените
птици летят по две")
© Иванъ Митовъ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
От чуждите вини най-боли,
и не защото някой си те нарани,
а защото сам допуснал си
да ти го причини...
Любовта е приказка за двама,
участва ли само единият -
нея просто я няма... -
Благодаря ти, Ирина, за коментара! Очаквах го. Ти си единствената, която се обади днес! Понякога съжалявам, че си разголвам душата пред вас! А да държиш в себе си лошото, е още по-тежко. Когато човек се придържа към реалността каквато е била, рискува творбите му да минат незабелязано, тъй като са лишени от метафори и виртуозни обрати на речта.В същото време са лесни на запомняне от този, който има сродна съдба! Затова им дадох песенен ритъм. Желая ти здраве и спокоен живот!
-
До сега все съм мислела,че мъжете не могат така да обичат и страдат особено....Затова казват "много хубаво,не е на хубаво"...Само,че при тая голяма любов,защо е казала тая тежка дума?...Защото пак "лоша рана зараства,но лоша дума не се забравя.."Но ти си добър човек,Иване и продължаваш да страдаш.
-
Благодаря за коментарите към последните части на "Не съм те докосвал и с цвете дори? Благодаря и на тези, добавили в "любими" На всички – здраве и творчески успехи!
-
Експресивна любовна лирика, защото е в ръцете на майстор!
-
Нов път, понякога така става! Хареса ми.
-
Всеотдайната любов е такава! Всичко прощава!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Когато човек играе своята пиеса на живо, без да има достъп до сценария,който се намира на друго място, напразно се опитва да налучка посоката на действието и се оплита в собствените си мрежи. Завърши ли пиесата, не винаги намира къде точно е допуснал грешка. За страничен човек е по лесно да я види. Обикновено нещата остават скрити, защото, човек не вижда сигналите, които му се дават. Така може би е по-добре за него. Разкритията причиняват по-голяма болка. По-добре е злото да спи под камък!! В същото време, анонимността е причина за много човешки трагедии. За съжаление в този сайт тя също е на особена почит... И често не знаеш кой ти е приятел и кой враг!
Благодаря, Пепи, за коментара и за добавката в люби".