Аз няма да съм твоята утеха,
утеха хрисима била съм неведнъж.
Облякоха ме в рицарски доспехи,
лекувах раните си като мъж.
Не паднах никога, държах се героично
и чужди грехове безропотно поех.
Душата ми, по принцип деспотична
за вас смили се нелогично... И не кле.
Не съм утеха, цялата живец съм,
препусках по полето див жребец,
копитата ми тътнат симфонично,
недосегаема за вражески свинец. ...