Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
22.02.2020 г., 21:47 ч.

Не съм утеха 

  Поезия » Любовна, Друга
671 4 12

Аз няма да съм твоята утеха,

утеха хрисима била съм неведнъж.

Облякоха ме в рицарски доспехи,

лекувах раните си като мъж.

Не паднах никога, държах се героично

и чужди грехове безропотно поех.

Душата ми, по принцип деспотична

за вас смили се нелогично... И не кле.

Не съм утеха, цялата живец съм,

препусках по полето див жребец,

копитата ми тътнат симфонично,

недосегаема за вражески свинец.

От битка в битка скрипна ми душата,

макар, че гривата свободно ми се вя,

но спъне ли те близък твой приятел

като крадец прикрит, а влязъл през врата...

Ще го прегазя, даже без молитва -

как исках да съм чувствена жена...

Не съм утеха и не съм чуплива,

животът ми оказа се война.

 

 

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Извънземна
ИнаКалина ИнаКалина
Поезия
Когато най-боли и си ранена,
молитвата на възел: "...Пак обичам!..."
На женското сърце е мъжки гена,
Утеха? - Само в битките облича.
Животът е за кратко, дълго плащаш. ...
  827  7  12 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??