Отсядам там, край
онзи студен камък,
Да си намеря рай
от пясъчен замък.
И ровичкам в него,
принцесата търся.
Онази в зеленото,
за да я разтърся.
Но ненамерила я
то все се оказвам.
И докато треперя,
аз уж се отказвам.
Всеки път ставам
малко изморена.
И пак осъзнавам,
че не съм зелена.
© Ивелина каменова Всички права запазени
Както винаги интересно.
Рай от пясъчен замък
ще има
когато всичко във тебе е пламък.