ananel (Нелиса)
77 4176
20.11.2009 г., 9:53 ч.

Не те питам 

  Поезия » Друга
725 0 16

 

 

 

Не те питам защо се опитваш

да свалиш моя бог от небето,

там, където сама го въздигнах

с  тяга древна – продукт на сърцето.

И защо във очите големи

нетърпение криеш – в земята

да покълне отровното семе,

от ръката ти нежна посято.

И поливаш го с гъста надежда,

и подхранваш го с думи грижовно,

и следиш под извитите вежди

твойта диря дали е съдбовна.

 

Не те питам, защото го зная.

Аз съм също тъй евина щерка!

Богът мой е и твой, затова е!

Просто аз съм по– близо до него…

 

© Нелиса Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??