13.12.2007 г., 9:31 ч.

Не те попитах... 

  Поезия » Друга
2157 2 41

Не те попитах – В теб защо ме няма?
Като отминал сън на сутринта – изтри ме.
Превърна ме в поредния... и толкоз...
Във списъка със Нищо – нареди ме.

 
Не ме попита – Още ли боли ме?
И от презрение раните кървяха.
С предателства посипа същността ми,
забити като ножове бодяха.  

 
Не те виня. Ти просто си такава.
Надменна и суетна. И неистинска.
Със мания – фалшивост, без обичане.

Обречена на самота... единствено.

© Христо Костов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??