Nella_gold (Нели )
841 4525
31.08.2009 г., 9:54 ч.

Не ти ли се говори?! 

  Поезия » Философска
795 0 19

Не ти ли се говори?! Пак мълчиш.

Загледал си се нейде в празна точка.

И в пустите, изнурени очи

се крият твоите ... многоточия.

 

Наложил си си тъмни очила.

За да не виждаш слънцето в очите.

Светът през тях едва ли е красив?!

Свали ги. Виж ме... После ме попитай...

 

Коя съм, как съм, и защо

по пътищата лутам се нехайна...

По тялото ти май премина... ток?

Или конвулсията е случайна?!

 

Познаваш ме, макар и не съвсем.

Добре съм, и това ще мине...

За да налучкам следващия си проблем,

защото ли?! - тъй съм се родила,

 

закърмена със нечия съдба...

И с чужди грешки своя си живот

да подплатявам, да не съм сама.

Макар че... Знаеш ли? Едва ли

 

в живота си съзнавам всеки път,

натрапено от после, се разкайвам горко.

Защо ли нивга други не грешат?!

Не ми се проси, не, не ми се проси!

 

Не искам да прекарам във просия

остатъка от своя си живот!

И не очаквам нищо на тепсия,

сама чертая всеки следващ ход!

 

Не ти ли се говори? Не! Недей!

Мълчанието, казват, че е злато.

Говоренето всъщност е порок,

за който всички плащаме богато...

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно стихотворение!
    Благодаря ти, Нели!
  • Не искам да прекарам във просия

    остатъка от своя си живот!

    И не очаквам нищо на тепсия,

    сама чертая всеки следващ ход!
  • Оставам бездумна след коментарите ви, приятели!
    Благодаря!
  • Това е последното за днес - толкова хубаво и истинско - оставям си го да ме радва!
  • Браво, Нелко*!!!
  • Невероятно! Страхотна идея - отвежда към един от типовете мълчание - мълчанието - броня. Има и други. Размислих се. Хубаво е ,че говориш! И то как говориш! Браво ти! - за смелата равносметка, за изречените истини и за прекрасните стихове!
  • Ако някога се почувстваш самотен,
    някъде далече от тук,
    вдигни просто поглед нагоре
    и се вгледай във Млечния път.
    Там ще откриеш пътечка,
    обсипана с ярки звезди.
    Бавно тръгни ти по нея,
    тя до мен ще те води - помни!
    За това нямаш нужда от пари за билет.
    И за любовта ми не са ти нужни пари.
    Просто уверено върви все напред,
    а когато стигнеш края, поспри.
    Ще ме видиш, приседнала тихо,
    с колене, към гърдите присвити,
    с очи, вперени високо в звездите,
    тръпнещи в очакване да те видят.
    Не казвай нищо тогава!
    Просто за миг поседни.
    Заедно да се вгледаме във звездите,
    заедно да помълчим.
    *****************
    Сега разбираш защо няма нужда от думи.
    Звездите всичко казват - нали?
    Те пазят нашите спомени,
    те разкриват наште мечти.
    Виждаш ли? Колко много без думи научи.
    Виждаш ли? Колко много без думи разбра.
    Сега е време да тръгнеш обратно
    и да се върнеш в реалността.
    И помни!
    Ако някога отново се случи
    да се почувстваш безсилен и сам,
    вдигни поглед просто нагоре
    и ще ме видиш – Аз ще съм там.
    И пътя вече го знаеш.
    Все напред по звездите вървиш,
    а когато стигнеш накрая,
    ще намериш сили да продължиш.

    Поздрави за стиха Нели! Останалите думи са излишни!
  • Много мъдрост прозира в стиха ти, Нели и много болка. Поздрави
  • Нели,с голи ръце разбиват ли се стени? По човешки търсиш път към другия,към примирилия се,към апатичния към заобикалящото го човек..."Примирим ли се пристига старост"- казва Евтим Евтимов.Нека няма стени пред порива да бъдеш човек,сред забравилите смисъла на тази дума...
  • тъжно поетично откровение...прекрасен стих.
    сама чертая всеки следващ ход...така трябва, Златна.
  • поздрави за великолепното стихотворение
  • Говоренето в рими не е порок! Заслужава си плащането
  • Много ми харесва идеята, а изпълнението е
    великолепно!
    Поздрав, Нели!
  • !!!
  • !
    Нели*
  • много дълга изповед ,тъжна ,но...казваща много..
    хареса ми.
  • Не спирай да говориш, независимо от високоволтовите конвулсии, които могат да преминат през теб. Животът е един миг, изживей го без да го подплатяваш с чуждите грешки. Всички грешим и плащаме прескъпо за това. Но правилно си осъзнала, че всеки следващ ход е твое право. Целувам те!
    Зная за какво говориш и съм с теб!
  • Познаваш ме, макар и не съвсем.-Винаги е така,ние сме загадки.
  • Вярно е, че говоренето е порок, но може ли човек да си замълчи, когато пред себе си вижда такова произведение... ? Познато ни е на всички, Нели. Човек винаги повече дава и по-малко взема на този свят.
Предложения
: ??:??