Откакто се опомних, че съм жив,
разбрах, че да живееш …е да страдаш.
Дали ще се намерят две следи
с които да достигна до пощада?!
Ала съдбата, търсеща реванш
за гърлото ме хваща и не дишам.
Навярно този свят е с камуфлаж,
не го откривам и сега му пиша.
Прощално не е моето писмо,
макар да искам да е другояче.
Светът ни днес белязан е с клеймо
на болки от които само плачем. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация