Защо ме погледан ти
с този поглед тази вечер?
Прпламнаха искри,
но утре аз ще съм далече!
Мина седмица, минаха две -
мислите мои ти смущаваш.
Тупти моето сърце,
всеки миг ме подлудяваш.
Звъниш ми всеки ден
и ми казваш хубави неща,
че искаш да си с мене,
че мислиш за мен в нощта.
Защо така се получи -
да мечтая за теб сега?
Всичко трябваше да приключи
още в неделя вечерта.
Но продължи да ми се обаждаш,
да ме караш да се смея.
Страшно ми допадаш
и за тебе аз копнея.
Искам те в моето легло,
да ме докосваш и целуваш.
Направи го за добро
просто спри да ме вълнуваш.
Не трябваше да се запознавам с теб,
да ме заговаряш - не беше редно.
Сега те търся аз навред -
да те искам до мен е нередно.
Най-добре ме забрави,
повече не ми звъни.
Моля те, това направи,
така ще е най-добре, разбери!
© Лиляна Иванова Всички права запазени