Не търся ничия компания,
отдавна хората познах,
предпочитам да попия малко знания
и така да запазя себе си – успях.
Разбрах, какво е лицемерие,
от близо и предателство познах,
а завистта не знае примирение,
какво е да те лъжат, пак разбрах.
Да си добър, висока е цената,
а глупостта е без почивен ден,
за добро – доброта не е отплата,
изпитах лично върху мен.
Уважавам тези, но са единици,
не ми трябва кръг широк,
те си знаят – виждат обич в моите зеници,
а другите ми дадоха поне урок.
Затова ще кажа аз от все сърце,
че за мен остава най-добър приятел –
книгата във двете ми ръце…
© Мария Попова Всички права запазени