9.07.2011 г., 13:06 ч.

Не търся отплата 

  Поезия » Друга
846 0 4

 

 

На сина ми Николай

 

Сине мой, ти знаеш ли, когато

на птиченцата порастат крилата

и тръгнат

със политналото ято,

как майките тъжат - сами в гнездата?

 

Сега при теб е пролет, иде лято -

ти си богат, щастлив, животът - лесен

и следваш полета

на свойто ято...

Не подозираш, че ще дойде есен.

 

И ще остане в теб вкусът на лято,

но ще почувстваш

слабост във крилата.

Децата ти ще литнат с друго ято.

Ще те споходи болка непозната...

 

Такава е на полета цената.

На този свят сме, сине, кратки гости.

Не търся аз

и не търси отплата.

Приемай с мъдрост истините прости.

 

 

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??