Недоизтъкани спомени.
Неомесена мечта.
Недоизтъняла болка.
Недописана съдба.
Непрогледнала надежда
Недокосната вина.
Нежелана неизбежност.
Гладна смърт... А след това?
Недоплетени въпроси.
Недолюбено дете.
Неразбран, далечен Господ.
Недоразгадано Не?!...
Посвещавам този стих на една от моите първи ученички в Дома за изоставени деца, която почина преди 9 дни и остави сама на този свят своята 2 годишна дъщеричка... Призовавам всички жени да се замислят дълбоко и никога да не постъпват като майка ù, която Ирена откри сама наскоро и ù прости...
© Веселка Стойнева Всички права запазени