Не всичко е зад мене
Не искам да се съглася,
че всичко вече е зад мене!
За още радост се глася,
Душата ми за още стене!
Години аз съм навъртял.
И всичко нося на гърба си,
но клекнал до тук не съм спрял.
А и на нищо не се въся!
Приемам с радост този свят!
Доволен съм ,че съм живял!
Е... по- добре бе да съм млад,
но за това тук не съм спрял...
Във пурпурните Небеса,
аз гледам Залеза красиво,
надеждите ми живи са,
и оптимизъм в тях прелива!
26.08.2015г.Пловдив
© Христо Славов Всички права запазени