И тази любов ме предаде,
а беше от вярната група,
запали в сърцето ми клади,
с хиляда вини ме затрупа.
Сега погасявам пожари,
вселенски порой ме залива,
остана последната вяра,
че мокрият грим ми отива.
Не вярвам в повторни сезони.
Веднъж изкласяват житата...
На токчета пролет ме гони,
но моята беше крилата.
© Ивон Всички права запазени