3.02.2009 г., 17:46 ч.

Не знаех... 

  Поезия » Друга
2134 0 37

Ти може би си същият... Такъв,

какъвто те запомниха очите ми.

Със мирис на история... и дъжд.

Единственият, вкусил от сълзите ми.

От устните ти капеше - любов.

Усмихваше се, свъсил леко вежди.

“Обичам те” - прошепваше, досущ

приличащ ми на болка за отглеждане.

Тогава се изгубих в теб... нали?

(Самият Дявол не е тъй измамен.)

Не знаех, че така ще закрещи - 

мастилото, когато те прежаля.

В очите ми надбягват се луни,

преди дъхът ми бавно да застине.

Притискам те отляво... Tи мълчи.

Убивам те със думи... за да мине.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??