diad011 (Васил Йотов)
232 280
22.08.2017 г., 23:59 ч.

Не знам 

  Поезия » Друга
568 0 2

Не знам

Не знам защо се чувстваме обрани?

Сълзите плахо все напират в нашите очи.

Над нас кръжат огладнели черни врани,

всеки с душата си мълчи, мълчи.

Не можем гордо и главите да изправим,

в сърцата болката натрупваме с дни.

Като зверове един от друг приятели се вардим,

не търсим в сърцата и душите кривини.

Не знам душите на къде ни водят?

До гроб ще носим болката в нашите сърца.

Пътища безброй в живота ще пребродим,

дано изгреят нашите слънца.

 

В.Й. 19.08.2017г.

© Васил Йотов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??