Не знам какво ми даваш, но пак го искам!!!
Виждаш ме и ме подминаваш.
Под очилата криеш искра.
Виждаш ме и аз те виждам.
Прикриваш сълзливия блясък.
И слагаш маска. Минаваш.
И усещаш полъх с парфюм.
Аромат на лилии, рози, плаващ.
Мелодия с блясък и красив ум.
А идваше ти с лебедова грация.
Сладка песен, обляна с нежност.
Идваше и бленуваната емоция.
Страст от свещ и безметежност.
Силен звън на стъкла! Като есен.
Сякаш стъклата бяха листа. Песен!
Така мина ти край мен. Сякаш илюзия.
А аз ти дадох онзи миг искряща поезия.
Ветрове от бризовете нежни, някак станаха.
Като че ли стъпвахме в пустиня боси, бавно.
Или душите ни с вятъра някак се открехнаха.
Май че се прегърнаха, но това не беше плавно.
Така нашите ръце накараха ни да се обърнем.
Така устните ни пак се сляха в езеро от жасмин.
А ти искаше пак да го видиш, времето да върнем.
Но каза: Не знам какво ми даваш, но пак го искам!
© Ангел Ангелов Всички права запазени