Толкова сива и толкова силна
е сградата на моя живот.
О, радост и мъка обилна,
виж долу стадо народ.

Не зная да чакам ли или да полетя,
не зная да скачам ли, не зная кога.
Долу радост веселия, няма ме мен,
горе е болка и аз отегчен.

Отдолу песен с възхвала псува по мен.
А аз й се радвам, аз - първи кретен.

Няма да скоча, нека те ме погубят!

Аз жив ще остана, но пак ме боли.
Аз глух ще остана за тез псувни.