Не зная какво съм. Частици на снопчета,
безплътна идея, вълна, или шум?
Мълчат и звездите – свидетели копчета –
деца на Небесния ум.
Със вятъра плъзгам в оста на вълната
към тихите струни на гневен Нептун,
да питам окото на сила гърбата:
какво съм – вълна или шум?
И шум ме изцежда от сънното мляко…
Потича солено-ръждивият ден.
Натискам веслата във Бързея – яко,
но няма го Цялото в мен… ...