pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
884 17137
29.08.2019 г., 15:59 ч.

Небесен многоцвет 

  Поезия » Пейзажна
701 8 9

Олющил се е гланцът на небето

над стройните зелени дървеса.

С изтОчен дъх листата го подкрепят

да не изрони облачна реса.

 

Над клоните провисват  закачливи

парчета от небесен акварел.

Повярвалите птици апликират

летеж в модели на Коко Шанел.

 

Модернистично и екстравагантно

като в платно на гений непознат.

Страхувам се, че върнем ли обратно

познатото небе на този свят,

 

цветът му син ще беде тясна рамка

за неговия чувствен многоцвет.

Ограбих го и аз, макар че само

опитах да го събера в куплет.

 

29.08.2019

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Напукано небе - някъде из пролетта
yotovava (Валентина Йотова) yotovava
Фотография » Пейзаж
Напукано небе - някъде из пролетта
  954  3  10 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Руми, сърцето ми трепти като крило от милите ти думи! Прегръщам те с благодарност!
  • Ти не просто си опитала да го събереш в куплет, а си го направила още по-красиво! Благодаря ти, Мария!
  • Той е такъв само за хората, които могат да го оценят като тебе и аз съм ти благодарна за добрите думи! Но има и такива, които мълчаливо и злобно олющват не небето, а душата. От това боли...
  • Един чувствен многоцвет!
  • Ангелче, Силви, Данаил, аз наистина дължа вдъхновението си на Валя и благодаря сърдечно както на нея, така и на вас за добрите думи!
  • Поздравления, Мария! Великолепно!
  • Прекрасно!
  • Благодаря ти, Краси! Нека душата ти има винаги очи за чувствения многоцвет на небето!
  • "Страхувам се, че върнем ли обратно
    познатото небе на този свят,
    цветът му син ще беде тясна рамка
    за неговия чувствен многоцвет." Очите на душата виждат много цветове дори само в един! Каква хармония между стих и фотография!
Предложения
: ??:??