Ден в небето
де дете се рей
в мъгла на
безгрижна
младост и игра.
Облаците драскат
царствено в поле
от пухести влакна
и птиците разнасят
вест за предстоящата
тъга до всички
други живи същества.
Електрични вихри
се пречупват
и заражда се сълза,
а после две, и така…
Гръм прогони
ме от там, за да
не гледам как се дави
детската мечта.
© Илия Караджов Всички права запазени