Годините ме носят все нагоре

по неизвестния за мене път.

Под слънцето живея аз отколе

във уморената от грижи плът.

Във този небосвод с човешки дири

оставям аз и моята следа.

И песен космосът за мен ще свири

за поздрав благ към земните чеда.

Потърсил и утехата в небето,

ще търся, мила, място и за теб.

Понесла грижите на битието,

ще те забуля със лазурен креп.

И тук ще бъдем двама, като КИТКА,

и тук ще бъда твоя скъп другар.

Ти – все по-бяла нежна маргаритка,

а аз пък – твоят пламнал минзухар.