Преситен съм от хора и видения,
от луди и разумни същества!
Щом моят аз – небесна орхидея –
разцъфва върху белите листа,
тя, мисълта ми – тихата ми същност –
с тревожни букви търси синева...
Но нито миг назад не се обръщам,
където мълком споменът изтля.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени