Такъв покой е нощното небе
в красива, звездна пелена
обгърнато, пулсиращо сърце
с магия сякаш спира ти дъха.
Като във транс дълбок унесен
се рее във простора с лекота
духът ти в полет е понесен
към безсмъртната си същина.
Вселенския си дом да дири
от звезди безкрайни озарен
за душата ти подслон намира
на всекиго от Бога отреден.
В такава нощ и утрото е ново
щом арфа във сърцето ти запя,
симфония на божието слово:
Да бъде за човека светлина.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени