24.02.2023 г., 12:02 ч.

Небесна спирка 

  Поезия
167 2 2

НЕБЕСНА СПИРКА

 

... на автогара Варна стегна студ и бирата не ми вървеше никак,
навярно ме помислиха за луд? – след автобуса името ти виках,
диспечерът направо изкрещя: – Разкарай се от тук, дим да те няма! –
и стиската ми пролетни цветя остана там – на масата за двама,
ченгетата от Трето РПУ ме тикнаха във спешната патрулка –
вежливо обясних им – и на „you”, че са довтасали след дъжд качулка,

 

по-бял от ръски кокаин на прах, снегът те скри от мене на завоя,
на тръгване какво ти обещах? – че даже и Отвъд ще бъдеш моя,
че в някой друг, и по-добър, живот аз ще ти дам ключе за Необята,
безкраите са без таван и под! – из тях за мен ще бъдеш все тъй свята,
метачката парцала изцеди, след туй изчезна с мократа си стирка.
Ще чакам там – на ледните звезди, да кацнеш на небесната ми спирка!

 

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??