Небесна загадка
Небесна загадка
Кой ли толкоз рано с мене се задява?
Вечерницата бавно в зората се стопява....
Небесната загадка отваря сетивата:
„Сега каквото искаш ще ти го изпратя.”
Сърцето трепва първо. Слухът е струна вече,
готова да приема от близко и далече.
И... ето го до мене, Който щедро дава -
ту ми кима с обич, ту се забавлява.
Мъдро ме поглежда и нарежда строго:
„Малко ти подавам, ти приемай много!”
Преди изгрев злато спускам от небето
и росата цветна къпе ти лицето.”
А земята сякаш е в прегръдка цяла
и от толкоз нежност е поруменяла.
Вдигам се високо чак до небесата,
пия от простора, лягам във росата.
Кой е толкоз щедър, кой към мне тича,
муза ми изпраща, силно ме обича?
Таз загадка с трепет винаги я нося...
Като ме попитат, бягам от въпроса.
© Стойна Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Като песен! Много ми хареса!
-
Вълшебни строфи, пълни с поезия и красота!
Тясно свързани тема и художествена форма,
майсторски стих!Поздрави! -
Вики, Росица,Никола и Таня - благодаря за подкрепата!
Вашето внимание ме прави щастлива!
Желая ви радост и много успехи! -
Вдигам се високо чак до небесата,
пия от простора, лягам във росата.
Прекрасен полет!!! -
Чудесна творба! Браво, Стойна!Харесах и я оценявам!
Привет от мен и хубав ден! -
Поздравления!
-
Хареса ми. И няма да питам Не защото ще избягаш, разбира се
-
И аз много се радвам, че се запознахме!Благодаря ти!
-
Ена и Лора, благодаря ви!
Благодаря и на Бог - Негова е заслугата!Нека Той щедро да ви благослови!
А към тебе, Лора - радвам се, че се запознахме! -
Безумна красота!!Влезе ми в душата с пълна сила!Толкова е красиво, толкова истинско, вдъхновяващо, пълно със свобода, вълшебство, красота, сякаш във въздуха има магия и щастие!Накара сърцето ми да бие!И е загадъчно, мистично, закачливо, свежо...!!!Винаги си личи, че е писано от теб!Огромно БРАВО!!!!!Истинска поезия!Истинско изкуство!
"Преди изгрев злато спускам от небето
и росата цветна къпе ти лицето.”
А земята сякаш е в прегръдка цяла
и от толкоз нежност е поруменяла.
Вдигам се високо чак до небесата,
пия от простора, лягам във росата.
Кой е толкоз щедър, кой към мене тича,
муза ми изпраща, силно ме обича?"- приказно!!Смайващо е!Браво! Наистина ме впечатли и развълнува! -
Чудесен, чудесен стих!!!
Мило момиче, БЪДИ!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрави от сърце!