Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
3.06.2023 г., 13:26 ч.

Небесният джебчия 

  Поезия
719 5 6

НЕБЕСНИЯТ ДЖЕБЧИЯ

 

Не зная от какво тесто съм месен.

Навярно с мен светът се изтерза? –

от всяка моя болка бликва песен.

От всяка песен – мъничка сълза.

 

Из нощите, в които вълчи вия,

се питам на чист български език –

дали не съм небесният джебчия,

отмъкнал скъпоценния ви миг?

 

Защо редя ви радости и скърби? –

за тях прескъпо – с лихвите платих.

Един дори от вас да ме загърби,

осиротявам в своя мъчен стих.

 

Светът веднъж с перце не ме погали.

И се съмнявам, че съм още жив.

Живях – щастлив, че моите печали

ще са все тъй – неясен йероглиф.

 

И повече не искам да се крия! –

и нека Бог ме вземе, щом реши.

Аз просто бях небесният джебчия,

пребъркал тихо вашите души.

 

18 януарий 2020 г.

гр. Варна, 19, 45 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пълнокръвна поезия, нищо измислено, нищо натъкмявано, за разлика от други, на които им се привижда Черешова задушница през април.
  • Така е, Валери, аз също не спирам да се уча. Уроците помагат наистина, но надарените от Бог се броят на пръсти.
  • Когато през 60-те години на миналия век, мила Дани, един журналист попитал Великия Български Поет Атанас Далчев: – Другарю Далчев, кога най-после ще напишете едно слабо стихотворение? – Поетът отговорил: – Аз слаби стихотворения не пиша въобще! Та, и аз тъй. Уча се от Великите.
  • Много хубав стих!
  • Ех, че е хубаво!
  • Така е, наистина бърка в душата твоята поезия!
Предложения
: ??:??