Обич, война и мир!
Всички те се насочват към
кървавия пир.
Кръста носят в сърце,
мечове блестят в ръце.
Казват - Бог ги ръководи
и вярата в душите им положи.
Сигурна смърт - защо не?
За слава и богатство отиват те.
Векове наред ще ги помнят.
Поколения занапред ще говорят.
Това е то - стремеж към безсмъртие
и съвършенство.
Но кажи - о, ти, рицарю млад -
каква тъга се крие в погледа ти благ?
Знам, теб те не вълнуват пари,
нито пък райските двери.
Какво покоси душата ти млада?
Каква е тази бисерна сълза?
Ах, в нея видях образа на онази мома.
Нима ти не я остави горчиви сълзи да лее?
За погубената невинност да тъжи и
за любовта си да пее?
Таз прекрасна роза вече вехне.
Изскуба тя златните си коси,
здравето си влоши, Кръста на твоя
Спасител нарами.
Кажи - о, честни рицарю - познах ли?
Ще паднеш на земя Йерусалимска
славно с чест.
И, кога таз страшна вест
достигне твоята любима
и изпратят ù на любимия трупа,
сама ще да те положи в
студената земя.
С коси кръвта ти ще изтрие като
Магдалена вярна и
със сълзи сърцето ти ще напои.
Тогава ще легне тя до теб
в последна блажена прегръдка.
Тихо ще отрони:
- Ах, моят мили, моят славен рицар!
Виждам Елисейските полета. Вземи
ме там, при теб.
Последна въздишка ще пророни и в миг
ще сте двама.
Обич, война и мир!
Изкачихте вий мъртвия вир,
побелял от кости, напоен с кърви.
Надеждата ви отвъд Небесното Царство
лежи.
© Маргарита Всички права запазени