Darena (Дорина Василева)
1 0
29.02.2008 г., 8:16 ч.

Небето ме погледна във очите... 

  Поезия » Философска
884 0 6
  Здравейте! Този сайт е едно голямо изкушение!!! Досега само участвам във форума, но понеже в момента редактор обработва стихосбирката ми, която скоро се надявам да излезе под името "Звездни криле", не си позволявах, заради авторските проблеми да пусна нещо тук. Е, престраших се! Това е последното ми вдъхновение, което ви подарявам.

Небето ме погледна във очите.

Оставих го да потече във мен -

със пенести искри да ме измие

като бушуващ, ненаситен водопад.

В спокойна и лъчиста песен да се лее

до езерната тиха светлина на моята душа.

 

Небето ме погледна във очите

със трепета на пърхащи криле.

Сега е в мен Око към всичко и към всички...

Сега съм млечносиня и кристална...

Светът край мен е млечносин -

и Слънцето, и птиците, цветята...

И думите, изречени на глас,

и тези, спотаени в тишината...

 

Небето ме погледна във очите.

До мен човекът млечносин е.

Небе е - част от мен, от мойта синева,

от гълъбите млечносини

и млечносинята Луна...

 

Небе съм. Погледни ме!

 

28.02.2008 год.

© Дорина Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??