Нечий свян
... търкулна се Луната,
засмя се на света,
приглади с нежна длан
притурената болка от съдбата
и се огледа в нечий свян...
какво пък - люшна се хорото,
магията на ритъма потропва с крак,
прекрасни в своя свят от везано вълшебство,
молитвите за берекет покълват и цъфтят...
подай ръка - така се прави -
все някога ще трябва някому да довериш
на своя личен и самотен свят горчивите представи:
вдигни очи и се опитай да простиш...
на себе си,
на смелостта,
на житието,
на болката,
на радостта...
танцувай - нека чуе Бог желанията на сърцето...
единствено хорото свърза "този" с "оня" свят!
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
вдигни очи и се опитай да простиш..."!!!
И аз се хванах...
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=95175