Стигнах до ръба на пропастта.
Погледнах надолу и потръпнах.
Усетих острието до костта
и мигом от там се отдръпнах.
До сега си затварях очите
за решетките на моя плен.
Казвам ви, недейте да мълчите -
да не се изгубите като мен.
Преди не осъзнавах къде съм.
Движех се напред без цел.
Било е реалност, а не сън.
Но открих и неговия предел.
Тогава насила прогледнах
и видях около себе си злоба.
Не се стърпях и побегнах
далеч от картината на гроба.
Сега съм по пътя на мечтите.
Загърбила съм безучастието.
Казвам ви, недейте да мълчите,
за да може да ви чуе щастието!
© Биби Всички права запазени