gerrda (Геновева Христова)
408 4496
4.06.2009 г., 20:45 ч.

Неделимост 

  Поезия » Друга
730 0 21

 


 

 

 

Замина пак. И времето замръзна.

И стана много тясна тишината.

Луните всяка нощ ме връщат

в очите ти, попили светлината.

 

 

Отиде. А ръчицата остана

в душата ми; мъничка, но тежи.

И виждам всяка сутрин рано

как топката ти в ъгъла мълчи...

 

 

И гледам необлеченото утре,

в студени истини лежи.

Тъгата от последния ни поглед

в самотния ми изгрев се роди.

 

 

Разлиствам всеки миг от добротата,

в ръцете ти невинни дето плува.

А нечий "интерес" и низост жалка

показват куха грижа. И не струват.

 

 

Преглъщам отредените вини

и времето, във пулса ми замряло,

и смисъла, от който ни боли,

и който ще превърнем във начало.

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??