Неделите ми
 

В неделя, ноември е намръщен!
Две врабчета търсят топлотата,
някъде сънят им се прекърши -
студеното се спусна със мъглата!

Някъде две, три бъбриви врани
сплитаха с думите си чернота -
измислици от облачното време
във образи от тяхната глава!

Светът се замълча, а неделята е тиха,
врабчетата играеха любов
и светлината нежно ги обгърна, 
времето се сви на слънчев ход!

В неделя всяка истина възкръсва
и дните се усмихват на мига -
две врабчета в полет се извиха
през облаци и дъжд намират път!

В такива дни ставам на мечтател
и неделите ми гледат от високо,
леко се издига мисълта ми -
Чудеса създавам в неделя, и отново!