Далечен си ми- като луната,
като звездите..
теб, докосвам само на сън.
И макар да си точно пред очите,
невъзможен си, недостижим.
И дори по вятъра криле да разперя,
и дори до звездите да стигна.
Твоя допир пак не ще усетя,
ще съм просто полетяла птица.
Ще се рея така в небесата,
ще те пиша във синия облак.
Твоя лик ще ме топли в прегръдката,
която никога няма да имам.
© Миглена Спасова Всички права запазени